Карлово.com

Град Карлово е разположен в Подбалканската Карловска котловина, вместен между праговете Козница и Кръстец /Стражата/, в южното подножие на Калоферската планина, от Средна Стара планина. Котловината е част от Розовата долина. Отстои на 56 км северно от областния град Пловдив. Гара е на жп линиите София-Бургас и Пловдив-Карлово. В града се кръстосват важни шосейни пътища от София за Бургас и Варна и от Пловдив през Траяновия проход към Северна България. Лежи на 450 м надм. височина. През града тече Стара река, ляв приток на р. Стряма. На север от Карлово Стара река образува буйния карловски водопад Сучурум. Климатът е преходноконтинентален със средна годишна температура 11,9 Си годишна валежна сума 653 мм. Карлово възниква близо до средновековния град Копсис, наследник на селището Сушица. Фигурира в документ за вакъф от 1496 г. на Карлъ Али бей, името на който е свързано с името на града Карлъ овасъ. Израства като нов занаятчийски център с развито кожарство, кожухарство, гайтанджийство, изработването на платна, забрадки, шаяк, басма, единствен леярски център на бронзови и железни изделия, абаджийство, стъкларство, казанджийство, розоварство.

Роденият в Карлово д-р Иван Богоров пише, че този град е "един от най-ръкоделните градове в Турско", че турците се препитавали с табаклък /кожарство/, свещарство, сапунджийство и бръснарство, а българите имали каменни маази /складове/ в чаршията, че най-главното произведение на Карлово е гюловото или трендафилово масло, "което излазя повише от околните села, нежели от самия град. Край Карлово минува Стара река, която кара много чаркове за плетене и гайтани, тепавици и воденици. Евреите продават манифактура на дребно." Общо в Карлово е имало 2500 чарка за плетене на гайтани, 25 караджейки /воденици/, чаршия с 450 дюкяна, 18 хана, часовникова кула, чешми, училища, черкви и богати къщи. През 1869 г. Васил Левски основал в града революционен комитет.
От 1953 до 1962 г. градът се нарича Левскиград. През 1884 г. е наброявал 7545 души, през 1934 г. - 7498,1956 г. - 12 663,1975 г. - 25 472,1985 г. - 28 411 и през 1992 г. - 27 274 души.

Карлово се наложи като важен промишлен град с развити машиностроене, химическа, хранително-вкусова и текстилна промишленост. Комбинатът за трактори е основан през 1940 г., първоначално като работилница. Към този бранш спадат още Заводът за чугунени отливки, заводът за резервни части и нестандартно оборудване, Вагоноремонтен завод, комбинатът "Българска роза" за розово, лавандулово и ментово масло. Още през 1902 г. е създадена първата фабрика за парна дестилация на гюловия цвят. Комбинатът за копринени тъкани е продължител на традицията, заложена още през 1873-1874 г., когато започва да работи вълненотекстилната фабрика на Иван Грозев, а след това фабриката за шаеци през 1891 г., изградена с дарение на Евлоги Георгиев, фабриката за копринени платна, кърпи и покривки от 1927 г., фабриката за американ от 1928 г. В града има още и консервен завод.

През 1826 г. година Райно Попович открива греческо училище, което разраства като класно. В града има Музей на Възраждането, Музей "Васил Левски", към който е и запазената родна къща на великия революционер. Музейни сбирки има и в къщите на Б. Петков и Райно Попович. Издигнати са паметници на Васил Левски, на Гина Иванова Кунчева /майката на Апостола на свободата/, бюст на д-р Иван Богоров. Общо в града са запазени 115 сгради, числящи се към фонда на архитектурно-историческото наследство - къщи с

богата външна и вътрешна стенописна украса, като Астаржиевата, Дервишевата, Зоева-та, Козаревата, Пухлевата, къщите на д-р Иван Богоров, на Ганьо Маджареца, със скри¬валище, в което се криел Васил Левски, Джанбазовата, Синята къща, Бухаловият хан, Тотоолувото кафене. Куршум джамия е най-старата запазена постройка от 1485 г., дело на Карлъ Али бей. Шушеловата чешма е от 1808 г. Стари са още търговските маази и църквите "Света Богородица" със стенописи от Ст. Доспевски и Иван Зографски, "Свети Никола". В Карлово са родени още големите дарители братята Евлоги и Христо Георгиеви, живели и починали в Букурещ. С дарени от тях средства са построени Софийският университет и много други просветни и здравни обекти от Карлово до Цариград /болницата на българите/.

Карлово е изходен пункт за туристически излети към Средна Стара планина. Има туристическа спалня. Край село Баня, недалеч от града, има минерален извор.